Mon site SPIP

Този разказ ще бъде посветен на Панчен Лама, макар и да не съм го виждала лично. Затова пък видях снимката му навсякъде – в резиденцията на Далай Лама и в тази на Кармапа, в домовете на всички тибетци, залепена по скалите на манастирите и свещените ступи, понякога придружена от надпис: “Помогнете ни да намерим Панчен Лама!” Снимката изобразява шестгодишно момченце със сериозни тъмни очи и чипо носле, облечено в оранжев пуловер. Снимка на едно безследно изчезнало шестгодишно момченце. Най-младият политически затворник в света.

Тази приказка с тъжен край започва през 1447 год., когато Гендун Друп, първият Далай-Лама, построява голям манастир в Шигатце - вторият по големина и значение град в Тибет, разположен на 300 км западно от Лхаса. Манастирът получава името Ташилунпо - “сбор от слава и щастие”.

През XVII в. петият Далай-Лама, Лобсанг Гиятцо, провъзгласява своя учител за абат на манастира Ташилунпо, а при смъртта му оповестява, че той ще се върне отново под земна форма. Детето, в което учителят се прероди, ще бъде новият абат на Ташилунпо и ще получи почетната титла “Панчен Лама” /от санскритския термин “пандита”, ерудит, и тибетската дума “ченпо”, велик/.

Така се слага началото на една забележителна духовна връзка между учител и ученик, която продължава не само в живота, но и отвъд него. Лобсанг Гиятцо лично открива прероденото дете и го провъзгласява за инкарнация на Буда Амитаба /Буда на безкрайната светлина/. Оттогава, по традиция, Далай-Лама разпознава новото въплъщение на Панчен Лама и обратно.

Панчен Лама е вторият духовен водач на Тибет и също принадлежи на школата Гелугпа, но за разлика от Далай-Лама не участва в политическата власт на страната.

Предпоследният, десети Панчен Лама - Чоки Гиялцен /1938-1989/ - живее в размирните и трудни времена на войни, преврати и китайската инвазия над Тибет. И самото му разпознаване не е лесно – предшественикът му, деветият Панчен Лама, не оставя никакви указания преди смъртта си, която настъпва през 1937 год. Четири години по-късно Държавният оракул известява, че новият Панчен Лама ще бъде намерен в източната тибетска област Амдо. Три делегации от манастирите Ташилунпо и Кумбум тръгват да го търсят. Далай-Лама трудно може да вземе участие в разпознаването, тъй като самият той по това време е невръстно дете.

Подбрани са десет евентуални кандидата, които минават през различни тестове. Четири от децата отпадат, остават шест. Следват нови тестове, пеят се мантри, консултират се различни оракули. Фаворитът е седемгодишно дете, което отлично се справя с всички изпитания. Почти сигурно е, че изборът ще се спре на него... когато внезапно то се разболява и умира. Хубав сюжет за криминален роман, който става още по-зловещ в следващите месеци, когато още две от децата-кандидати заболяват мистериозно и умират. Повечето от избраните деца принадлежат на многоуважавани фамилии, само едно от тях е обикновено селянче от Амдо, което има по-голямо глухонямо братче. Дали заради скромния му произход детето не успява да се наложи като фаворит още в началото? И все пак, то се е справило чудесно по време на тестовете и е разпознало без колебание всички предмети, принадлежали на покойния Панчен Лама. Така изборът се спира на него.

В това време Лхаса е пред прага на гражданската война: там царуват корупция и интриги, а двамата регенти на невръстния Далай-Лама - Ретинг Ринпоче и Тагдра Ринпоче – ожесточено си оспорват властта.

През септември 1949 год., китайската армия започва своето настъпление на изток и превзема манастира Кумбум, където се намира по онова време Панчен Лама. Чоки Гиялцен е едва на 11 години – твърде малък, за да има собствено политическо мнение. Приближените му се съюзяват с китайските нашественици и поздравяват Мао Дзе Дун за “голямата му мъдрост и кураж” и волята му да “освободи” Тибет.

Страната на снеговете не разполага с армия, която да противопостави на червените нашественици. В тези кризисни времена тибетският народ обръща поглед към онзи, който от няколко века е политически и духовен водач на страната - Далай-Лама. Решава се момчето, въпреки непълнолетието си, веднага да встъпи в длъжност.

От своя страна малкият Панчен Лама попада под властта на комунистите, които лично се заемат с образованието му. Той е дванайсетгодишен, когато в Пекин на 29 април 1951 год. в Пекин се подписва “споразумението в 17 точки”, с което се слага край на Тибет като на суверенна нация.

Десет месеца по-късно Далай-Лама кани Панчен Лама в Потала. Тринайсетгодишният юноша пристига от Кумбум със свита от китайски придружители. Въпреки напрегнатата обстановка, двамата малолетни тибетски духовни водачи разговарят за възможностите да си съдействат и заедно да работят за благото на тибетския народ. През април 1954 год. Индия е принудена да подпише с Китай споразумение, с което признава Тибет за “китайска провинция”. За Тибет няма вече никаква надежда. Стотици монаси и цивилни са изтезавани и убити, градове и манастири са бомбардирани и разрушени до основи. През 1959 год. Далай-Лама е принуден да потърси убежище в Индия. В Страната на снеговете върлуват невиждан дотогава глад и епидемии. Населението намалява с около 7,5 % в периода между между 1951 и 1959 година. Детската смъртност достига 150 на 1000, а средната продължителност на живота е едва 40 години. В тибетската столица и други градове тибетското население е вече само 1/3 - тибетците биват изселвани или избити, а на тяхно място на настанени китайци. Насилствените аборти, които през 1955 год. са се практикували в някои области, след 1960 вече се извършват в цялата страна. За да “приспят” новородените деца, медицинските работници им инжектират чист алкохол в главата. Градчета и селца биват обградени от военни; в набързо издигната палатка лекари събират всички момичета и жени от 12 до 45-годишна възраст и насилствено ги стерилизират. За всеки убит зародиш и бебе и всяка стерилизация китайските лекари получават премия.

В манастира Ташилунпо, превърнат в златна крепост, Панчен Лама усеща страданията на народа си и плахо протестира пред китайските представители: да, той знае, че революцията си има цена и че насилието е понякога необходимо, за да се стигне до истинска справедливост и равенство за в бъдеще, но трябва ли все пак сънародниците му да изживяват толкова болка и унижения? В отговор, китайският трудов комитет в Шигатце го съветва да прочете по-задълбочено първия том от “Избраните произведения” на Мао, наскоро излязъл в превод на тибетски.

През 1961 год. двайсет и три годишният Панчен Лама започва редакцията на документ, наречен “70 000 букви”. Неотдавна той е посетил родната си област и е останал потресен от промените там – дълбоката мизерия на населението, избитите хора, опожарените манастири. Целта му е да опише всичката несправедливост и болка, която е видял, и да изпрати рапорта на централната власт в Китай – може би те не са в течение на онова, което става, може би просто не знаят истината и когато я научат, ще сложат край на всички изстъпления?

Чоки Гиялцен завършва и предава обвиниталния си рапорт, но китайското правителство не променя с нищо своята политика. Новото е, че Мао започва да го нарича “враг на нашата класа”. През 1964 год., по случай тибетската Нова година, Панчен Лама държи в Лхаса реч, която завършва с думите: “Знайте, че считам четиринайсетия Далай-Лама за свое убежище както в този, така и в следващия ми живот. Да живее Далай-Лама”. Пекин приема това изявление като лична обида. Няколко месеца по-късно манастира Ташилунпо е обграден, а Панчен Лама и приближените му – арестувани. Срещу тях започва процес, който трае 17 дни. Чоки Гиялцен е обявен за враг на социализма и подстрекател към сепаратизъм. Предлагат му последен шанс да се покае публично, като изповяда грешките си и порицае Далай-Лама. Той отказва.

Изпращат го в затвора в Пекин, откъдето той ще излезе цели 13 години по-късно, през 1977 год. По време на дългия си арест Панчен Лама опитва да се самоубие и многократно моли пазачите да го оставят да умре.

Едва през 1982 год. тибетският духовен водач получава разрешение да напусне Пекин. През 1985 год., в свое обръщение към тибетския народ той заявява: “Приятелството, която ме свързва с Негово светейшество Далай-Лама, е от духовно естество. Между мен и Негово светейшество няма разлика. Някои се опитват да създадат пречки помежду ни, но няма да успеят”. Две години по-късно, по време на Народния конгрес в Пекин, Панчен Лама отново остро критикува китайската политика в Тибет. През 1989 год. в Шигатце Чоки Гиялцен осветява мавзолеите на шест от своите предишни въплъщения, разрушени от Културната революция, и не пропуска да подчертае още веднъж, че китайската окупация е донесла повече разруха, отколкото благо на тибетския народ.

Това вече е прекалено! Четири дни по-късно Панчен Лама умира внезапно, покосен от загадъчна болест.

Смъртта на Чоки Гиялцен сякаш помирява китайците с него и те започват да тръбят на висок глас какво светило за будизма и какъв велик патриот е бил. Народното правителство на Тибетската автономна област и Демократичното управление на Ташилунпо дори издигат ступа и мемориал в негова чест... ... след което се впускат в издирване на новата му инкарнация.

Далай-Лама няма право да се меси в мероприятието. От 1991 год., той нееднократно пише на китайското правителство с искане да бъде допуснат до участие в намирането и признаването на детето. През октомври 1995 год. Тендзин Гиятцо отново праща писмо до Дзян Дзъмин, в което подчертава: “Моя лична отговорност е да почета и възобновя уникалната историческа връзка между Далай и Панчен Ламите”.

В отговор китайските власти обявяват, че единствено тяхното мнение ще бъде от значение в случая. Духовна приемственост между учител и ученик, която води началото си от векове, явно няма никакъв смисъл в техните очи.

На 14 май 1995 год. Далай-Лама официално обявява името на новия Панчен Лама: това е шестгодишният Гендун Чоки Нийма, роден на 25 април 1989 в номадско семейство в Лари, провинция Нагчу. Десет дни по-късно Китайското народно правителство обявява декларацията на Далай-Лама за “невалидна и противозаконна”. През юли същата година момченцето изчезва ведно с родителите и братчето си.

На 29 ноември в Лхаса генералния секретар на Държавния съвет Луо Ган и представителя на Бюрото по религиозните въпроси Йе Цяомен теглят на жребий името на новия Панчен Лама – Гиянцен Норбу, момче на същата възраст и от същото село като детето, избрано от Далай-Лама.

Две години по-късно, през 1997 год., експерти от Комитета за защита на правата на детето към ООН разследват случая. Китайският посланик в Обединените нации заявява, че правителството му било взело изчезналото дете под своя опека по настояване на семейството му. Напразно експертите настояват да се срещнат с него.

Днес, дванайсет години по-късно, от това дете все още няма нито вест. Не се знае дали е живо, как се чувства, как са му се отразили една дузина години затворничество. Задържането и безследното изчезване на едно невинно дете подсказва как се спазват фундаменталните човешки права и свободи в Тибет.

И нещо още по-тъжно, още по-страшно...

“Пред очите на цял свят в най-гъсто населената страна на планетата, постоянна членка на Съвета за сигурност, подписала Всеобщата декларация за правата на човека и Международната конвенция за правата на детето изчезва дете на шест години, без да последва никакъв официален протест. Ние отказваме да повярваме, че страхът от Китай или нуждите на международната търговия днес напълно са заместили елементарните човешки права. /.../ Единственото престъпление на това дете е фактът, че се е родило. Краткото му съществуване е преминало в лишаването му от собственото му детство, от правото му на свобода. /.../ Чрез мълчанието на Гендун крещят всички потискани деца на планетата. И наистина - как да претендираме, че международното право днес се спазва, как да се надяваме да подобрим положението на милионите експлоатирани, бити, изнасилвани и убивани деца навсякъде по света, ако не сме в състояние да се погрижим за най-известното от тях – жертва на очевидна и груба политика на държавен тероризъм? Станалото с него не е само лична човешка драма, а пример за явна несправедливост, на която всички ние сме свидетели”.

Ето така Покривът на света се превръща в кървава шахматна дъска, на която една държава играе вековна игра – само че вместо с пионки, си служи със съдбите на две шестгодишни деца.

Как протича животът на Гендун Чоки Нийма – ако още е жив - след дванайсет години лишаване от свобода?

Как протича този на Гиянцен Норбу, обявен от Китай за Панчен Лама, а от Тибет – за китайска марионетка, презиран от първите и мразен от вторите?

Кой от тях двамата ще обяви следващото въплъщение на Далай Лама?